|
Мечтите, човешките ... най-обикновените ... в живота ни – какво са понякога?
Давате ли си сметка, че колкото по-дръзновени и възвишени могат да бъдат мечтите ни, толкова по-пагубни се оказват понякога.
Защото, за какво си мечтае човекът в чисто духовен аспект !?!
Каквито и пари да има, каквито и цели и стремежи в живота си да постига, едно нещо няма ли ... всичко е сиво, безцелно и безсмислено - а именно – топлината и щастието на любовта.
И всички се стремим да намерим, онази съвършена любов, която може да ни окрили, да ни направи живи за живота, да отвори сетивата ни, да ни слее с потока на живота, да усетим ритъма му в жилите си, с пулса си, с вените ... да се чувстваме живи.
Но ... О, ПАРАДОКС !
Среща ..
Образ ...
Мечта ...
И полет ...
какво се оказва, обаче -
бил над кукувиче гнездо ..!!
И ЗАЩО ?
Защото някой не е разбрал, че МЕЧТИТЕ се сбъдват, когато от реалността започнеш да ги ГРАДИШ – тухла по тухла, керемидка по керемидка.
Защото колкото по-големи са мечтите ни и колкото по-дълго сме живели с техния образ, толкова по-окована се оказва душата ни ... осакатена и неспособна, сляпа за любовта СЕГА.
ОСАКАТЕНА И НЕСПОСОБНА ... защото си мислим, че ЛЮБОВТА е вече минало и не може да бъде сега, в бъдещето някъде ще срещнем идеалният партньор, но с годините и времето, тази мечта се превръща като МИРАЖ към, който изнемощели, жадни, голи и боси ... вървим през пустинята на живота си ... докато не умрем.
И така – ЛЮБОВТА е БИЛА, не може да Е /ама просто не вярваме, че е/ и може би някога, някой ден ЩЕ ДА Е ... отлагаме я за утре... и всеки ден така ... Затваряме кръга и оставяме любовта отвън .. а ние сме вътре... пленници на собствените си мечти и илюзии.
ЗАЩО ХОРАТА СЕ ОСТАВЯМЕ ДА БЪДЕМ ПЛЕННИЦИ, НАЦИОНАЛНА ЧЕРТА ЛИ Е !? КАЖЕТЕ МИ ?
ВЕДНЪЖ ПЛЕННИЦИ - на някаква си минала любов, и не можем да счупим оковите и не искаме да повярваме, че всяка любов е различна и е сама за себе си уникална и единствена... и не вярваме, щом не прилича на другата като усещане, че е истинска. И не вярваме, че тя може да бъде не по-малко значима и стойностна в живота ни, вместо да й пречупваме устремът от съмнение и недоверие? А и понякога – вроденият егоизъм си иска същото, същия трепет, същата болка, същите чувства, същия смях, същите упреци .. и новото не е ИСТИНА просто – минава се валяка през него и се продължава ... без съдържание напред в програмата на живота ни към следващото РАЗОЧАРОВАНИЕ ... вече кодирано.
НЯМА ИЗЛИЗАНЕ ОТ СХЕМАТА на ПРОВАЛИТЕ !
И ВТОРИ ПЪТ ПЛЕННИЦИ – на илюзията за идеалната съвършена любов ... на мечтите за нея ... на образът, че тя е нещото, някъде в БЪДЕЩЕТО на животът ни ..., че ни чака там някъде ... безплътна почти, ефирна ... седи и си чака – просто така. И допускаме ДА СЕ СЪМНЯВАМЕ В РЕАЛНОСТТА и да ВЯРВАМЕ ЕДИНСТВЕНО НА СВЕТА НА ИЛЮЗИИТЕ И МЕЧТИТЕ СИ! Защото така е по-удобно, там е топло, уютно, там няма никой да ни нарани, там не е нужно да полагаш усилия, за да изградиш нещо, не е нужно да се бориш за да сътвориш съвършен свят за двама – ТАМ СВЕТА Е СУПЕР и е НАГОТОВО, такъв какъвто си го рисува фантазията ни, и колкото по-богата е тя – толкова по-вълшебен е и омаен, но и толкова ПОВЕЧЕ ни отдалечава от РЕАЛНОСТТА и възможността да изживеем любовта в нея. Но кажете ми, моля ви се ... света на мечите и илюзиите ще напълни ли душата ви, ще ви стопли ли с обичта си ... ще ви направи ли живи и истински. Ще ви даде ли усещането си за живот? НЕ РАЗБИРА СЕ – НЯМА ! Само празнота ще усетите ... и нищо друго. И колкото повече живеете в илюзорния свят, толкова по-голяма ще усещате празнината в душата си, когато се опитате да замените илюзията с реалност, защото реалността е динамика. Тя е такава каквато повярвате, че може да бъде. И не повярвате ли, че Е, останете ли без очи, без сърце, без душа за реалността ... си оставате празен и сам... колкото по-пълни са мечтите, толкова по-празен и самотен в реала ...
И какво се получава на практика !?
ПАК НЯМА ИЗЛИЗАНЕ – ВЪТРЕ В СХЕМАТА СИ !
А е толкова простичко – да повярваш, изградиш, съхраниш ... топлината, която усещаш ... и после ... после ... тя си идва сама – любовта ... и наднича с усмивка от ъгъла ... не като призрак от минало, не от мъглявината на Андромеда ... а от ъгъла, точно този, към който поглеждаш в момента.
*...the future - its coming now...*
|
МЕЧТИТЕ – ПАГУБНИ или ВДЪХНОВЯВАЩИ са в живота ни
МЕЧТИТЕ – ПАГУБНИ или ВДЪХНОВЯВАЩИ са в живота ни
