:"( не мога да си го обясня що за родители са това ;( днешните... не знам... майка ми винаги е имала време да разговаряме, баща ми също, но с него не коментирам по-личните неща :) той все пак е баща... малко ревнува дъщерите си... но никога никой от тях не ни е посягал нито на мен нито на сестра ми :) и винаги, макар че и двамата работят имат време да поговорят с нас... все пак това е семейство, всеки е част от едно цяло, трябва да липсва агресия, да се усеща някакъв вид хармония и комфорт... и никой няма право да посяга на другия :)... с малки изключения сестра ми когато ми се ядоса ми казва "Сис дай да ти покажа една нова хватчица, днес я научих"... и аз докато кажа ми давай и бам на земята :) а тя ми се смее :) и аз се смея... няма идеални неща, но майка ти да те :( ошамари така здраво и да не реагира на кръв... знам ли... може би е твърде изнервена от нещо и няма време или не иска да обърне внимание на Вас... в пубертета всички сме ужасни спомням си каква кривотия бях :) сестра ми е по-добре от мене даже :") обаче не си спомням да сме "яли" бой... от малки на нас се гледаше като на равноправни членове и бяхме съпричасни със ставащото около нас... не разбирам насилието под каквато и да било форма в домашни условия, не оправдавам и другото просто съм свикнала с него, но това не значи че го приемаме... защо не поговориш с майка си? И помисли понякога сме твърде жестоки към родителите си? Може би тя се страхува за теб внушавайки си неверни неща... наркотици, лоша компания, разюздан живот... не казвам че си такава, нито че си и дала повод да го мисли... времето в което живеем изроди всякакви представи за морал и етика, на 15 .... повечето от твоите връстници нямат задръжки, каквито и да било... може би майка ти се страухува да не изгубиш ценностите в които те е възпитавала, човешкият си облик, може би я е страх да не продадеш душата си.... Не я съди твърде строго... не бъди сурова... опитай се да я разбереш... кажи и какво ти липсва, нека тя сподели с теб какво я тревожи, плаши...

КЪСМЕТ! :)

Вампирите излизат само нощем...