Нотичке,мила,имам момиченце тъкмо толкова голямо ,колкото теб. Понякога много ме гневи,но тя гневи всички. Възраст,характер и още кой знае какво.
И най -вече ,може би, опит да търси и намери своята същност. Колкото мога помагам,като не мога вдигам ръце.Но на другия ден пак е моето слънце и аз нейното.
Вече не помним и не мислим за казаното.Простили сме .Всяка на другата.
Понякога тя не е права,понякога аз...опитваме се, всяка според силите и възможностите си ,да се разберем една друга.Тя няма друг опит като дъщеря,а аз нямам друг опит като майка.Никой не е казал ,че родителите са винаги прави.Ние също правим грешки.Няма училище за това.Не винаги е лесно и не винаги става , но се стараем да се придържаме към основната истина у дома-обичта.
Понякога хората правят грешки.Понякога не уцелват правилния път или правилния тон.
По-важно е да можем да си прощаваме след сторената грешка.Без значение от възраст и йерархия.Просто да се разбираме и да си прощаваме.
Когато бях на твоята възраст не съм имала проблеми с родителите си,но сестра ми,която е много по-малка от мен имаше.Може би защото тогава те бяха по-възрастни(онази възраст!!!).Тогава бях нещо като буфер между тях и нея , и много се тормозех ,че се не се разбират.Сестра ми ,естесвено беше и е луда глава.Думите ,които и сега майка ми помни и споменава с благодарност(хехе казани от мен ,разбира се)....."Ние я обичаме,защото я имаме ,а не защото е била добра или лоша!".
Отплеснах се пак ,както винаги.
Исках да ти кажа,за онова дето му викаш гадното усещане.
Опитай да и простиш. Не защото ти е майка,защото е човек.Човек,който е направил грешка.И човек когото обичаш и който те обича.Знам ,вече от личен опит,че прошката е трудно нещо,но когато го направиш се чувстваш наистина страхотно. А човекът , на когото си простил се чувства длъжен да отговори на добрите ти чувства и желание за добро.Длъжен , но не в лошия смисъл на думата.Длъжен в смисъл...как да го кажа....когато очакват от мен да бъда добра ,аз се старая да оправдая това очакване и в крайна сметка съм добра.
Виждам ,че си разумно и вече много пораснало дете.Дай и шанс да поправи грешката и не и придиряй много за формата.Понякога е така трудно да кажеш "Извинявай,сгреших".
Просто мълчаливо и подай ръка.