Не става въпрос за всеки път ... тогава е ясно.
Но вярвайки в доброто, защо да чакаме все първо друг да ни го даде и да не опитаме ние да го направим. Нима е толкова трудно да простим и да накараме с постъпката си виновния да разбере вината си?
Но не всеки път, повтарям. А и нямам предвид - като ти ударят шамар, дай си другата буза - с това вообще не съм съгласна.
Е, ако след това нищо не се получи - лошо, остава безразличието ..., дори омразата е изчезнала.