знаеш ли, съвсем отскоро съм майка, но и спомените ми за караниците с мама са ми още в главата. та научих две неща:

- за да станеш майка не вземаш изпити за зрялост, колкото и да искаш да си голяма, съвсем възможно е да реагираш незряло, да посегнеш на някого, да направиш глупост. Това, че вече си майка, не значи че винаги ще постъпваш правилно отсега нататък, няма да се поддаваш на емоциите и т.н....

- и другото... всеки път след подобен конфликт с майка ми, усещах, че се чувства ужасно виновна и нещастна, още повече че знаеше, че не е постъпила правилно... но и аз си бях непоносима, как да си признае... та знам, че подаването на ръка от твоя страна може на бърза ръка да оправи нещата, защото тя отдавна съжалява, ама нали трябва да поддържа "майчинското си реноме"

Здравей! Радвам се да те видя...