Чак до кръв нямам спомен да се е стигало, но си спомням, че още като малка майка ми ме е била много жестоко. Толкова, че си спомням баща си как го чувам да й казва: "Стига толкова!"...
Тя има "умението" да бъде разрушителна (обикновено в/у мене), когато изпадне в бяс. Оправдавам я единствено поради тази причина - че в този момент тя не е съвсем на себе си и може би не знае какво прави... Това сега, когато мога да намеря оправдание. Тогава не можех! И сега като се питам откъде е в мен тази непоносимост към собствената ми майка, намирам отговора точно там - в детството. Вътре, детето в мен все още не я е оправдало... То все още има нужда от обичта и вниманието, които навремето не е получило и ги търси, търси ги толкова отчаяно и толкова жадно, че е способно да ги види навсякъде...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите