Имам племенница, колкото теб.
Крещяла съм яко, без да слушам.
Дори не подозирах, че всички шансове, които съм имала на нейната възраст - днес просто ги няма.
Как всички избори са били там..очертани. Днес е несигурно. И кофти. Не само кофти, ами и сиво. И ръждиво. Калпаво, та чак шумно.
Ако аз разбирам причините, ако аз имам с какво да сравнявам - тя е сама.
И когато се сетя колко повече носи от мен, колко много я обичам заради това - ме е адски яд на мен си как не й давам времето.

От височината на годините и опита си възрастният все още не е авторитет. Става такъв, когато отвори общуването към себе си и ти прелее най-доброто.
Опитай да поиграеш на възрастна днес и направи първата, смелата крачка, мило дете !
Да надрастнеш гнева и обидата е много недетско. Да ги проявиш е нормално, логично.. да напишеш така добре за изживяното е .. зрялост.
Бъди себе си !