|
|
| Тема |
 ............. |
|
| Автор |
Пaндopa (непозната) |
|
| Публикувано | 20.02.03 00:12 |
|
|
|
Отново съм там....при скалите, където бяхме двамата......
И пак е студено. Винаги е студено....когато те няма. Мечтите се стопиха, както снежинките се стопяват в калта. Търся те, но не те намирам. Дори само за миг да те видя.....и ще съм щастлива. Студено е. Вятърът е по - безмилостен отвсякога. Откакто те няма се научих да бъда студена.....студена и сама. А спомените ме стоплят.... замалко..и после пак се връщам към действителността. И тя е сурова, и студена като мен.
Къде си? Искам да те намеря. Откри ли го? Онова красиво място, където мечтите се сбъдват? Защо не ме взе със себе си? Защо не ме взе, за да го търсим заедно? Защо ме остави сама, да тъгувам и да те търся? Сама да гледам звездите.....сама да броя снежинките....сама да говоря с луната....преди го правехме заедно....Да, беще толкова отдавна, че вече не помня...
Ала помня едно нещо....усмивката ти. А тя ми е достатъчна.
Прати послание по вятъра...кажи къде си, за да те намеря. Ще тръгна с него, той ще ме заведа при теб, нали? Вчера го попитах, ала не каза. Промълви само ,,Там, при дъгата" и си отиде. Има толкова много дъги...как да узная къде си? И сега вървя, и ето го отново вятъра....топъл е. Казва ми, че си при най - красивата дъга. И пак тръгва. Продължавам да вървя. Търся най - красивата дъга. Препъвам се, но ставам и продължавам. Зная, вятъра няма вече да ми донесе послание от теб... Трябва сама да те открия. Ще го направя. Ще вървя колкото трябва, но ще те намеря. И когато това стане, отново ще отидем там, при скалите, където ходехме преди. И пак ще гледаме звездите, и ще броим снежинките, и ще говорим с луната....заедно.
,,Ако се събудиш и не видиш слънцето, значи или си мъртъв, или ти си Слънцето"
| |
| |
| 
|
|
.............
