|
|
| Тема |
 Шанс |
|
| Автор |
Tajna (nepoznata) |
|
| Публикувано | 18.02.03 17:44 |
|
|
|
ПЕСЕН ЗА ВОЛНИТЕ ПТИЧКИ БОЖИИ
Под небето високо
вегетираме всички
без да знаем, че всъщност
сме божии птички,
без да знаем, че можем
да хвърчим и да пеем,
без да знаем дори
за какво да живеем.
Оголели от грижи
за стомаха и джоба,
ослепели от завист,
оглупели от злоба,
онемели от страх,
озверели от крясък -
в крайна сметка ще станем
на пръст и на пясък.
Но дали е така,
както външно изглежда?
Има нещо над нас,
има даже надежда,
или нещо, което
на надежда прилича,
че човекът все пак
е роден да обича.
И макар, че това
невъзможно е днеска
в тази нервна и болна
политическа треска,
казват - има симптоми,
че тя ще отмине
след 15, след 20
или 30 години.
Туй е точна прогноза
на ИНФАС и на ГАЛЪП.
Следователно шансът
съвсем не е малък.
Затова да запазим
във времето тежко
малко нещо от Бога
и нещо човешко.
Под небето високо
вегетираме всички,
без да знаем, че всъщност
сме божии птички.
Някой ден ще подхвръкнем,
някой ден ще запеем
и дори ще усетим
вкуса, че живеем.
Н.Йорданов
"Не весела, не просълзена
залутана, непокорена
като вечерна светлина"
| |
| |
| 
|
|
