точно за това иде реч!
кажи как ще развиваш любовта си? нея или я имаш, или я нямаш... това да не ти е цвете да я поливаш и ториш? да не е огън да му слагаш съчки?
и тогава наистина се стига до неизбежното...
а дори и да е така, какви са начините да я подкалждаш и тя да гори като олимпийски огън =)) не са ли това, точно малките явни любовни игрички, дори дребните крамоли, всички онези малки пикантерийки, които и на двамата е известно, че се внасят за колорит и разнообразяване на ежедневието...

погледни баба си и дядо си... обичат ли се те? едва ли...
моите спят на отделни легла от десетина години... но са свикнали един с друг, с всичко, и с хубавите, и с добрите си страни... просто са свикнали... а любовта е умряла... кретат си заедно, понеже и двамата са наясно, че човек не може да живее дълго сам... имам чувството, че ако единият си замине и другият ще го последва скоро...

имаше една приказка, която чух на сватбата на сестра ми от един зевзек, който беше леко пийнал... Изправи се човечеца, взе микрофона от водещата да поздрави младото семейство, отправи разни пожелания, каквито обикновено се използват по такива случаи и накра рече: "... и помнете, семейният живот е като кацата с мед. Взимайте с шепи, но по малко..." тук след кратка пауза добави: "за да има за по-дълго"... Както разбрах по-късно, той бе заменил с тези думи оригиналното продължение: "... защото лайната са отдолу"

и на мен по би ми харесвало да съм идеалист и да търся съвършената вечна любов - онзи човек, онази цяла половинка на моята цяла половинка, допълваща ни до свръхчовека... да, ама ако продължавам така, ще ми побелее брадата... виждам се седнал на слънчева пейка в парка, подпрял трепереща паркинсонова ръка на бастунчето и взрял насълзени очи в младата двойка, която без свян се целува на отсрещната пейка, да си мисля: "Ех, младите... те да са живи и здрави..."