Абе нещо ми става... страдам от някаква форма на душевно дебилство. Не не се смейте сега, това е образно казано, нещо ми се деформира сърчицето или ам онова място от него което е запазено за красивите чувства.... кошмар, всъщност ад... винаги съм била много чувствителна натура, романтична и етъцъ... обаче, обаче напоследък нещатата нещо се промениха :( за моя тъга, жалост и там каквото и да било...
Историята пак е като предишната и предната и вече се дразня от себе си :( възлюбленият ми е много готин типаж, слънце абе въобще точен е Обаче е на далечко... това на него не му прече ужасно мил е ... обажда ми се... прави най-различни красиви романтични неща, планира дните ни заедно, които трябваше да бъдат мн. скоро, но аз отложих под глупав предтекст... оправдах се, че не мога да изляза в отпука :) а всъщност мога... Та преди две вечери аз реших че не желая да бъда с него... просто защото увлечението, хубавият секс и комплексно в съчетание с други неща нямат нищо общо с любовта... и така реших да кажа какво мисля и как се чувствам, евала беше много точен пак с достойнство ме изслуша, сигирно му се е късало сърцето и ... когато очаквах да чуя "майната ти, разглезена, гадна, долна и етъцъ... мрасТницо" чух "Мило трябва ти време вероятно да преодолееш голямото си разочарование, но аз няма да те оставя да бъдеш в тази болка сама! Обичам те!" И аз онемях! Шах И Мат в 2 хода :(
Ама и аз съм една :( смотана, чак ме е яд... казах ми "добре злато и аз те обичам", а излъгах! Излъгах най - брутално.... :"( не го обичам, не го искам! Иска ми се да ми се подкосяваха краката, да ми трепва нещо, да се разтапям като сладолед на слънце по него... да искам да дишам аромата му, защото ако не го усетя ще умра... ама НЕ! И сега... какво да правя! Освен да чакам да се влюбя, но в кого.... и кога... или пък очаквам много, ама не не е много вече ми се е случвало вярвам че може пак :)
Вампирите излизат само нощем...
|