Човек винаги го гони някаква незадоволеност. Ето ти например - уж всичко ти е задоволено, а усещаш някаква липса и пишеш тук сега именно заради това.
Да ти кажа ли ?
Да ти кажа ли какво е живота ?
Щото мисля че знам.
Живота е едно задоволяване. Една борба с болката*, победата се празнува със спокойствие от което понякога (след дълго очакване) изпадаме в екстаз. Но после трябва да започне нова битка, защото сме живи. И нищо не може да възпре този процес, освен смъртта. А тя идва неизбежно някой ден.
За изводи ако ще си говорим - Побеждавай в битките за задоволяване на своите ежедневни желания, за да се чувстваш щастлива. Другото е нищо.
Съжалявам, но живота е това. Няма друго. Не крия че аз търся друго, но вероятно няма да намеря. Във всеки случай не си струва някой да го търси, аз вече просто не мога да се върна от това пътешествие. Иначе вероятно бих го направил.

* - отрицателна емоция е точното име. Пиша "болка" за по-лесно разбиране на смисъла на изречението.

*