Ти си топлината, която топли премръзналите ми ръце.

Ти си светлината, която ме съживява.

Ти си топлият дъжд, който отмива страховете ми.

Ти си първият сняг и бялата чистота.

Ти си нежният вятър, който гали устните ми като първа целувка.

Ти си изворът, спасил ме от изгаряща жажда.

Ти си молитвата ми към Бога.

Ти си опрощението на греховете ми.

Ти си водата, изгасила огъня на кладата ми.

Ти си пътеката, която намерих след дългото лутане.

Ти си истината, спасила ме от лъжите.

Ти си познанието, което ме научи да следвам сърцето си.

Ти си силата, която ме кара да живея.

Дано си истински!


Десислава Тодорова.


П.С. Само дето този "ти" никога не е истински. Смисъл има само тогава, когато този "ти" е моето "аз". Иначе е невъзможно.

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...