топлината на слънцето по лицето си и шума на вятъра в косите си.
Обичам меката тишина на летния следобед, начина по който се прелива синьото на небето със зеленото на дърветата и бялото на облъците.
Обичам да седя на напечените камъни и да си приказвам за всичко и нищо. Обичам да лежа на плажа и да слушам шума на вълните.
Обичам да се разхождам и да зяпам по магазините.
Обичам да седна на кафе с приятелки и да се заяждаме шеговито.
Обичам да ме гушкат и да гушкам и да цункам по муцинка и други разни рабути също обичам.
Обичам да стоя с часове в арт галерии и да зяпам ръчно изработени бижута от сребро. И да си ги купувам. И да ми ги подаряват. Не държа да са само сребро. И злато обичам. И титан. И стомана също. Мдам.
Обичам да чета вечер в кухнята и котката да мърка в скута на баба. Обичам когато се дърлим с брата. Повече обичам когато ми покаже колко държи на мен. Обичам да си говорим. Обичам точно когато съм си полегнала някой да ме прати някъде да свърша нещо. Обичам и още много други неща, които вече ги няма, защото ги няма хората, които ги правеха...
Обичам някой да ме чака на гарата. Обичам как студа рисува по стъклата. Обичам когато всичко е бяло. И свежо. И чисто. Обичам да си почивам. И да работя обичам. Обичам да живея. И да се изненадвам. И хората около мен обичам. Обичам да съм щастлива. Обичам да подарявам. И да мърморя обичам. А бе изобщо толкова много неща обичам, че чак не мога да ги изброя.

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...