Буда в скута ми

Танцувайки във водите на скута ми
малък Бог, десет пръстчета на ръцете и краката
& безгранична надежда,
плава наопаки из света

Костите ми, знам, са само клетка
за смъртта.
Медитирайки мога да видя черепа си,
осветен отвътре
от свещи,
които може би са слънцата
на други системи.

Знам, че смъртта
е копнеж по светлината,
весел сън,
от който не искаш да се събудиш,
любим,
изоставен в един свят,
за който нямаш пропуск
и знам, че конете на Духа
галопират, галопират, галопират
извън времето
и в момента наречен СЕГА.

Тогава защо се тревожа
за този легнал наопаки в скута ми Буда,
който подскача из света,
десетте му пръстчета на ръцете и краката,
в които тече кръв,
която само ще пее и ще умре?

В черепа ми блести светлина
& в неговия също.
Медитираме над костите си само,
за да ги напуснем
без съжаление.

Плътта е просто урок.
Научаваш го
& крачиш нататък.

Ерика Джонг



... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...