това от една твоя тема...но ми хареса и затова го поствам тук отново.


Будна кома

Разпилях във въздуха
всички свои думи
и вече нямам понятие за нищо.
Отварям безмълвно уста,
но сякаш вятърът диша вместо мен.
Упорито мигам
сред въртопа на мътния живот,
но никой не допуска,
че съм в будна кома...

В моя спомен
само сенките на дърветата цъфтят
и пеещи гарвани си обещават
нещокатолюбов.
Далече съм от първата целувка
и презрително ме отминава
последната скръб.
Всъщност - гледам,
без да бъда видян,
чувам,
без да бъда изслушан от някого.
Вече не мога да разделя
сушата от водата,
мрака от светлината,
доброто от злото...
И не зная как да ви дам знак,
че съм в будна кома.


1994 г.
Георги Константинов

П.С. Не ми се спи.

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...