е полунощ. Или почти. И аз пак не мога да зaспя. Жажда. Жадна съм. Жадна съм за живот. Искам да впия зъби в нещо. В някого. В себе си. Искам да усетя вкуса на кръв между устните си. Искам да почувствам. Няма значение какво. Болка. Проста, обикновена физическа болка. Искам да крещя. Да вия. Да чупя и да блъскам. Искам да се чувствам жива. Да знам, че живея, а не просто съществувам. Да знам, че горя, а не мъждукам. Искам да прокарам бляскавото острие на ножа по китките си. Искам свобода сама да определям какво ще правя със себе си. Искам да намеря смисъл да живея, а ако не успея, искам просто да мога да си тръгна. Искам някой който да го е грижа за мен. Който наистина да го е грижа. Някой пред който да не се налага да лицемернича. Някой пред когото мога да бъда такава каквато съм. Пред когото мога да бъда ИСТИНСКА. Искам! Искам! Искам! О по дяволите, що не отида просто да си легна. Стига толкоз театралничене. Пък току виж, ко имам късмет, мои и да се събудя.

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...