предлага малко от нейните...

Докосни ме. Вземи ръката ми. В своята. Допри я до гърдите си. Остави ме да почувствам сърцето ти. Довери ми се. Ще внимавам. Много. Няма да задавам въпроси. Няма да пипам нищо. Няма да стъпвам никъде. Просто ще те почувствам. Ще ми подариш ли болката си? Ще ми подариш ли отчаянието си?
Ще ми подариш ли сълзите си? Ще ми подариш ли онази мъничка частичка от твоето АЗ, която лежи безутешно будна цели нощи и свита на топка беззвучно преглъща своите ридания? Не искам много, нали? Подари ми ги. А аз ще ти дам в замяна думите, в които да опаковаш моя подарък. Ще ти дам думите, които заточени в душата ти се опитват напразно да излетят. Ще ти дам златото на залязващото слънце в косите на любимия, ще ти дам вятъра галещ устните му, ще ти дам тихото задоволство и спокойствието да видиш усмихнати най нежните очи на този свят. Всичко, което трябва да направиш е да отключиш душата си...

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...