ПОКАЗАНИЯ на един вълк
Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв-а не вина
За шапката ли питате?-не помня....
Щом казвате червена е била...
Запомних и очите!Мили боже,
каква ти шапка,нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа
А после....много дълго тя мълчи...
Продумахме,едва когато здрачът
узря в разрошената й коса
Тя беше нежна,да ми бе палача
да бях умрял от нейната ръка!
И тъкмо бях пронизан от човечност
когато стана да се облече
Мечтаех си за нея-тя изрече:
Ех,знаех че си готино вълче!
Настигнах я.Способен бях на всичко.
Дори на смърт за да остане тук

Изядох я,защото......я обичах
Не можех да я поделя със друг.


ОПИТОМЕНА
Стопанка бях на вълчата бърлога.
Делях я с още няколко вълчици.
Навярно затова сега не мога,
въобще да се престоря на момиче.
По цели нощи ноктите си гризех,
в очакване вълкът да изтрезнее.
Така привикнах с вълчата му низост
че пак съм- с мисълта за нея....
А ти си....на измислен ми изглеждаш
Какво че имаш и паспорт и име
Боли ме безпощадната ти нежност
Добър си и не мога да те има

Отивай си с паспорта и с колата.
По живо и по здраво те изпращам!
Това че си ме хванал от гората-
си е направо таралеж във гащите.
Животът ми изобщо не е розов.
Какво ще ми се правиш на възпитан!
Ако ти хрумне да ми купиш рози-
ще се зарадвам само на бодлите.
Ако ти хрумне да поканиш гости-
ще ги ухапя и ще се разтичат.
Преглъщаш,стискаш зъби или просто
си съвършен дотам,че да обичаш?
Аз не паса трева,такива хора няма
в живота няма-те са съчинени.
Отивай си преди да изговоря:
СТУДЕНО МИ Е ..........ОСТАНИ ПРИ МЕНЕ!

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...