|
Превеждам си. Есета. И понеже гледам, че тематично се връзва с темите, които бунтуват духовете /особено женските/ напоследък, приятно четене:
Идеалният мъж
“Един мъж у дома струва колкото двама на улицата”
Мей Уест
Идеалният мъж – и това важи за всяка жена – й е вярно отдаден, спи с нея често и с желание, ухажва я и й се възхищава; стабилен е, но се грижи за разнообразие; той е въплътеният Аполон и небесна бащина фигура; прекрасен син и татко, на чието рамо можеш да се облегнеш; страстен любовник и спокоен, лоялен, но забавен приятел. Възможно ли е да се намерят всички тези качества, обединени в един единствен мъж? Едва ли! А удаде ли ни се, то ще останат ли те непроменени през променливите времена на живота? Малко вероятно.
Какво да направи в този случай жената? Двама или трима мъже едновременно вероятно биха решили проблема – ако не носеха със себе си толкова много организационни затруднения. Какво се случва например, когато любовник номер едно и любовник номер две известят посещението си за един и същи уикенд и при това пристигнат с един и същи влак? Как се регламентират рождените дни или Коледа? Или еврейският празник Ханука? Бихме могли за улеснение да си изберем за любовници протестантски християнин, евреин и за всеки случаи зен-будист. Така поне празниците ще са равномерно разпределени. Но колко дълго бихме издържали на този режим? Факт е, че никоя жена не може да прекара сто процента от времето си, правейки секс, уговаряйки го или обгрижвайки с любов няколко мъже с различни потребности. А коя жена би се захванала с мъж, чиито потребности са й напълно безразлични?
Разведен мой познат ми сподели неотдавна: “Когато бях женен, прекарвах 20 процента от времето си в търсене на секс. Откакто съм разведен, са 90 процента.” Това е в основата на проблема. Опитът да създадем един идеален мъж от двама, трима или четирима кандидати, всеки от които притежава малки недостатъци, чисто и просто би ни отнел прекалено много време и енергия. В крайна сметка не е моралът, а изтощението, което ни води към моногамия. Единият от кандидатите надделява над останалите и ние капитулираме пред ласкателствата на този (да се надяваме) съвършен мъж. Плюсовете на това решение са очевидни: удобство, искреност, простота, стабилност. Но стоп! Стабилност? Статистиките по развода доказват, че моногамията ни е по скоро от сериен характер и че рано или късно и двамата партньори търсят извънбрачно развлечение и повечето деца, родени днес, могат да разчитат да израснат само с един родител (или с доведена майка или баща). Старият европейски модел – ако искаме да го наречем така – чиито признак беше продължителният брак, съпътстван от ред сравнително стабилни извънбрачни връзки, се представя във все по-блестяща светлина, ако осъзнаем пораженията, нанесени в днешни условия върху собствения ни живот и този на децата ни.
Един доста съблазнителен млад мъж ми каза навремето: “Омъжвай се колкото пъти искаш, но ми обещай, че само аз ще бъда твой любовник.” Беше си послужил с думите на Оскар Уайлд, но меланхолният му позив съдържаше искрено желание: копнежът по малко трайност в този свят на постоянни промени. Ако бракът ни не може да я осигури, то поне любовните ни отношения. Аз съм привързана към фантазията да се омъжвам наново, докато любовникът ми остава един и същ. Но тя е измислица. Нито съм достатъчно млада, нито достатъчно глупава или с липсващ опит в разводите, за да искам да преживея още веднъж психическото изтезание на раздялата. И така ми остава, както на всички останали, само издирването на Свещения граал на идеалния мъж – където и който и да е той.
От опит знам, разбира се, че животът е прекалено изненадващ, разнообразен или странен, за да очаквам от любовта да дойде по предвидими, предначертани пътища. Въпреки това съм изкушена да начертая нещо като профил на съвършения мъж.
Да започнем. Изглежда добре, но не му липсва известно неравномерие на чертите: например еднократно счупен нос или мъничко криви зъби. Необикновено интелигентен е, но никога педантичен; интелектът му е подправен с чувство за хумор. Това изобщо е най-важно от всичко: хуморът. Може да се смее в леглото. И въпреки, че е неуморим любовник, не е обсебен от секса. Не го възприема като състезание и не се сърди нито на себе си, когато се случи да му спадне ерекцията, нито очаква порицание от жена си. Вижда в него нещо, което му доставя удоволствие; няма задръжки, но не е вманиачен.
Тези качества са достатъчно редки в свят, в който сексуалното постижение се е превърнало в задължение подобно на това, каквото е било сексуалното въздържание – или поне илюзията за него – по-рано. Най-неблагополучния страничен продукт на сексуалната революция е това, че състезанието е заело мястото на страстта. За много мъже сексът се е превърнал в още една арена, в която трябва да се преборят за превъзходството си. Млад мъж на 24 години – син на моя пишеща приятелка – ми сподели, че между 17тата и 22рата си година никога не си е “позволил” да изпита оргазъм с жена, защото е бил толкова зает с това да направи всичко, за да я задоволи. “Всички тези жени като теб и майка ми пишеха есета за това, колко безчувствени са мъжете по отношение на женските желания. Така че на мен ми се струваше, че това, което има значение е, да осигуря на жените колкото се може повече оргазми. С времето самоконтролът ми нарасна дотам, че самият аз вече не получавах оргазъм. Днес си казвам “все тая”. Ако питаш мен, копнея да се върнат времената на Джон Уейн, когато мъжете са можели преспокойно да еякулират преждевременно, без да им пука от това.”
Това, което младият мъж не беше видял в носталгията си беше, че никой мъж от поколението на Джон Уейн не би могъл да седи в къщата на майка си по време на вечера и да води с приятелката й подобно интимен разговор. Чрез сексуалната революция и женското движение мъжете се промениха невъзвратимо – накратко казано, станаха по-открити. Не само, че започнаха да говорят с жените за секс. Нерядко се случва дори мъж на около 20 и жена на около 35 да говорят толкова дълго, докато се озоват заедно в леглото – експлозивна връзка, която френските романисти и сценаристи възпяват от дълго време, но която неизвестно защо досега е пренебрегната в страната на неограничените възможности. И все пак, очевидно никой не е застрахован против натиска на състезанието. Обществото ни, което колективно е решило, че сексът без любов е допустим, макар и не оптимален, явно е заменило копнежа по вечната любов с копнежа по вечната ерекция. Ако сексът се е превърнал в спортна дисциплина, значи нещо значително от него се е загубило.
Следователно моят съвършен мъж е някой, който не се превръща в роб на състезателната мисъл. Той не пита в леглото “Добър ли съм?”. Не получава нервна криза, когато не може да го вдигне и е достатъчно самоуверен, за да знае, че е харесван заради интелекта и чувството си за хумор, а не само заради пишката си.
Кои са другите му предимства? Щедрост, нежност, разбирането, че не винаги трябва да е прав, игривост и знанието, че най-добрият секс се случва, когато партньорите са играчи, които споделят фантазиите си. Не трябва да бъде богат. Щедростта му може да се изразява в това, че прави омлет в неделя сутрин, цепи дърва или изпраща рози, когато се чувствам зле. Не мърмори по мен, не се ядосва на глупости – например, ако завия погрешно или подредбата на кухненския шкаф не отговаря на представите му. Той е достатъчно зрял, за да знае, че животът е прекалено кратък, за да си губи времето с маловажности. Не взема назаем Олдтаймъра ми, за да катастрофира с него някъде. Разтрива ме, когато съм имала лош ден. Не отива да изчука най-добрата ми приятелка, когато се чувства пренебрегнат, защото е трябвало да предам навреме работата си... и може в добро настроение – и съвсем без да се цупи – да си прекарва времето, когато съм заминала по служебни причини. Обича децата и кучетата, но не се опитва да ме спечели посредством детето ми (кучето ми е отделна тема). Не изисква от мен вярност, когато сам не е готов да я гарантира и не се захваща със сексуални игрички, които не може да понесе (например да ми каже, че ще се възбуди, ако спя с най-добрия му приятел и после да ме влуди – или напусне – когато направя точно това). Той е честен и притежава онова старомодно качесто, което се нарича интегритет.
Емиционално е дотолкова стабилен, че да знам в какво се впускам с него и не обвинява другите за своите страхове и слабости. Съществува ли подобен образец на всички добродетели изобщо? “Съвършеният мъж се казва Мел Дайъмънд и работи в химическото чистене във Флетбъш”, ми довери една приятелка, “ но той не иска това да се разчуе, защото се страхува, че изгладнели за любов жени ще го нападнат масово”. (Ако някой на име Мел Дайъмънд чете това, уверявам го, че приятелката ми си е измислила името му. Въпреки това, наслаждавайте се на масите.)
“Идеалният мъж е някой, който ни обича и когото и ние обичаме”, казва психолоката Милдред Нюман.
“Ако трябва да назова едно единствено качество, бих казала, че трябва да изпитва радост от живота” – Карли Саймън, писателката и поетесата.
“Такова нещо като съвършения мъж не съществува”, смята хелън Гърли Браун. “Който иска да бъде щастлив, не бива и да си помисля да се стреми към съвършенство! Напълно абсурдна е вярата, че такова нещо би могло да съществува. След като това е ясно, бих казала, че идеалният мъж е този, който борави щедро с бакшишите, пестеливо с критиката и през януари не си пуска климатика.”
“Свършеният мъж знае, че е раним и познава чувствата си, включително и това на любов; той е благ, нежен и не се страхува от женствената си страна”, мисли Диана фон Фюрстенберг и добавя: “Намираш го само, когато не го търсиш.”
... очаквайте продължение...
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
|
Ерика Джонг
Ерика Джонг
