това вече съм го усетила. И болката, която причинявам на себе си. И тази, която причинявам на другите. И тази, която ги карам да ми причинят. Но не се спирам. И пак продължавам. И ми се иска сега да си замълча. Да оставя тоя някой друг сам да се оправя. Щото нямам право да се меся в чужд живот. От друга страна, те правата никой не ти ги дава. Човек сам трябва да си вземе каквото поиска от този живот. Или поне да опита. Така че май пак ще правя каквото (си мисля), че трябва (да направя), пък да става каквото ще. Току виж стане каквото аз искам да стане.
A и ако аз не се намеся и никой друг не се намеси и изобщо, ако всеки си гледа само собствената си работа...колко по спокоен може би стеше да е живота, а?

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...