Няма какво да му се справяме с такъв проблем. Аз като имам сериозна връзка съм всеотдаен. Пука ми за други. Повече от приятелка не става. Не допускам просто. А ако не е сериозна връзка, е друга тема :)) Тогава почват терзанията и опитите да се измъкна някак от по-лошото към по-хубавото.
Нека приемем че те са добри приятели и от време на време ги гони призрака на любовта. Само че тогава какво е недоизказано помежду им, та да има напрежения ?
Склонността да се зарежат ? Мисля че е това.
Ако някой е готов да зареже някого заради любовта си, може би не е готов да живее с него. Все пак винаги можем да срещнем по-добрия партньор в живота. Това значи ли че веднъж обвързани, имаме правото да скачаме от влак на влак, рушейки съдби по пътя си ? Това е безотговорност повече, отколкото любов. Мисля че с такъв несигурен човек не искам да се забърквам ... май доста се забърквах с такива ... сред хилядите подходящи за чувствата ми се спирам на един и чувствам с него. Какво ще ме накара да искам чувства към друг ? :))) Това е смешно. Но за други е смешно това, което казвам аз. Въпрос на разбиране на живота. Един бил, единствен бил. Глупости на търкалета. Почти всички ставаме за любов. Въпрос на обвързване, приемане, привързване е. Любовта може да се роди в следствие на близостта. А когато се ражда извднъж е просто страст. Мерак по тяло и секс. Умирам си по някои фигурки ... и гласчета и движения. Умирам си по някои умствени качества. но когато ги срещна не се заблуждавам че обичам. Знам че харесвам. Обичам когато се привържа. Обичам много повече, когато ми отвърнат със същото. Лошото е че аз се разбирам, но някой който не се разбира ще ми каже : "Ти не знаеш какво е любовта." И според него аз никога не съм обичал. Значи няма и за какво да говори с мен. Така разговора се обезсмисля. Ма нема значение де :)

*