|
та ето нещо по въпроса.
Здрасти!
Днес ми беше много странен ден. Още от сутринта се събудих и сякаш знаех че ще е различно.
Към 10 часа се усетих и защо.. на малката полянка пред моя прозорец точно... полковникът от запаса от третия етаж, реши да си..... заколи прасето.. което.. явно е гледал в мазето... ох, suburban blues...
Беше събрал явно всичките си синове и снахи и седнали на пластмасови столове, пиейки ракия от пластмасови чаши, силно застанали срещу колите на улицата, полковникът заби нож в горкото животно и скоро главата му ме загледа гузно от клоните на едно дърво, жените се завъртяха, мъжете се засмяха и почна.. разфасоването.... Ох, колко ефимерно и преходно може да бъде всичко! И как аз унизен гледах през дупките на ролетните щори, как горкото животно се оказа простряно на една маса, като под операция и взеха да го режат. Мъжете го режат и се смеят, жените палаво се суетят, а внучета играят федербал - тва може да стане като идеален нов герб на нашата мила родна страна. Какво национално достойнство има в оня скапан лъв?? И си помисли, колко многозначителен е герба и колко символичен - около труп на прасе, деца играят федербал - така си мислех, пътувайки към центъра на града.
Избягах, да не ги гледам ония борсуци, и исках да отида до големия парк. И там отидох с моя бивш колега, историка Стефан Пасев. Там взех 2 литра червен пелин и седнали на скамейка, раздадохме чашки и се почна. Вятърчето вееше много приятно една мила и топла миризма на пролет, около нас понякога даже минаваха и хора, а пелинът беше превъзходен - с лек вкус на рози и аромат на билки.. Побъркващо добър вкус.
И седяхме така и него леко го хвана и започна безконечна тирада, как се усеща унизен като българин, че един евреин го черпи - та трябваше да защитавам честта на семитския народ, към когото скромно принадлежа и беше як спор, в който му доказах, че да си расист е тъпо - ама как, и аз не помня, щото и аз се напих..:)..леко
А после, към 5 часа леко стана тъмно.. и каква изненада - връщам се вкъщи, и бум.. ония още са там - голямата маса, на която оперираха прасето, си седи покрита с мезета и накацали като гладни врани съседи. Македонско се вие от една кола с отворени врати, а наоколо по полянката хората танцуват на светлината на едни автомобилни фарове. И само полковникът минава от там към входа и внася кървави месища и кофи пълни с вътрешности за фризера.
Тая хармоня продължава до момента когато... синовете се скарват, кой да вземе повече месо... Тогава внезапно всичко стихва.. и на уличните лампи се вижда само оня малък син, дето вика "батко, извинявай" с пълна сила на пияния си глас.. А баткото вече отпрашва с ладата си надоле, надоле по баира. Вратата на входа се тръшва и настъпва оная тишина, в която се чуват само Half Japanese, които слушам в момента, и от време на време, случайното объркано свистене на гуми по асфалта......
|
Тук някъде се говореше за прасета...
Тук някъде се говореше за прасета...
