"приятелят ми е наясно с всичко, което си пиша с въпросния" - И тук да запитам аз - защо му пишеш на въпросния изобщо, щом те дразни, м? Мъжете много ги бива да приказват като са си навили на пръста нещо и ще им свикнеш, но ти трябва да знаеш, че никому не си длъжна да даваш обяснения. Не си длъжна нито да го успокояваш, нито с перце да го галиш, сакън да не бил наранен. Представям си ако се "влюбят" в теб петима как ще се заплетеш, сигурно ще търчиш за нитроглицерин?:-)) Кой щял да се сърди е въпрос на умишлена манипулация - "аз тебе така да те обичам, пък виж се сега ти на мене как, ма недей така дееее", дъра-дъра. Ти проблем никакъв нямаш и спешно ти трябва една голяма точка на това мислене. С кого ще излизаш си е твоя работа и тия терзания кой какво щял да помисли са абсолютно излишни. Бих добавила и "детински", съвсем без да искам да те обидя. Но това е толкова обикновена ситуация, че не бих й обърнала повече от пет минути внимание, ако се случи, а ти се впечатляваш и чак се тревожиш.


Охххх... още нещо. Малко по чувство ще подкарам, не ми се сърди, ок? Не хлътвай така виртуално. Надали за пет месеца с твоя приятел сте имали време първо да се нагодите един към друг така, че да знаеш със сигурност колко много си пасвате (ти каза, че сте идеална двойка), после той да замине, и най-по-после да е минало толкова време, че да ти липсва много (това по другата ти тема се сещам). Просто не го избивай прекалено бързо на дълбоки чувства.

За мнението моля, същата съм, ако се зачудиш. Обещавам да не мърморя повече.

- - - -
Old-fashioned.