|
Не че знаех как точно да кръстя темата, но дано що-годе успея да обясня какъв е въпросът. Случвало ли ви се е да сте толкова силно убедени в нещо, че да няма нищо друго, на което да можете да повярвате? Да опитате да откриете еднозначен и категоричен факт, потвърждаващ (или причинил?) убеждението ви и да не намерите такъв? Да се получи така, че видимото да сочи логична ситуация, която е тотално обратна на това, което чувствате? И въпреки това у вас дълбоко и непоколебимо да съществува знанието, че всичко е точно така, както сте го усетили? А не както го виждате. Бих казала, че "виждам" е немощна дума. Имам факти, изреждам ги сама пред себе си, би трябвало да ми говорят, че греша, че съм се объркала, че не е така, както мисля аз, а така, както всеки друг би го видял. А не е. Не мога да се отвърна от нещо, което усещам, просто е някакво знание вътре в мен, от което дори да искам, не мога да се отърва. И може би наранявам хора, и може би изглеждам глупаво, но просто не мога да си го избия от главата. Мога да опитам да докажа, че съм права. Не е като да няма с какво. Но мога да докажа и обратното. Зависи какви думи ще използвам и на кое ще наблегна. Опитвах да се убедя в нещо и не успях. Изчаках, преди да опитам отново и пак не успях. Понякога мисля, че си внушавам. Мисля, че не е честно да твърдя, че съм права, когато има и друга гледна точка, която самата аз при разнищване да определям като логична. Интересно ми е - струва ли си да затъпча и забравя усещането и да се подчиня на "фактите"? В кавички, защото никой никога не може да знае всички факти, нали. Не ми е възможно да повярвам на ума си в случая. Защото нещо друго ме тормози и казва, че послушам ли ума си, ще съжалявам. Ей така. Това ли е интуиция? Не мога да преценя. Първо дойде онази сигурност. Не бързо, не съвсем изведнъж. Тъмна, спокойна и тиха. Но толкова стабилна, че ме изплаши. Сякаш някой сложи една точка и толкова. За нещо, което съзнателно не бих пожелала да стане така. Чак после дойде мисълта "защо, по дяволите, смятам за категорично това нещо?!". И се започна...
- - - -
"Всеки има толкова грижи, колкото може да носи."
|
Усещане?
(frozen)
Усещане?
