Може би мазохистично е желанието ми да се срещна с един алкохолик, дето съм го виждала за последно преди найсет години. Чист мазохизъм, май? Но е нещо недовършено, което не искам да оставям така.

Иначе (по принцип така да се каже) всеки път когато проявявам търпение, се чудя дали на някой друг моята ситуация не би изглеждала мазохизъм. Но не става дума за удоволствие от страдание, а за удовлетворение от това, че съм постъпила както трябва, както сама съм поискала. "Защо си причиняваш това" не е рядък въпрос, но обикновено отговорът ми е "трябва да опитам".

- - - -
"Всеки има толкова грижи, колкото може да носи."