|
|
| Тема |
 i pak samichko... |
|
| Автор |
Zelina (zelenikavo) |
|
| Публикувано | 01.12.02 16:53 |
|
|
|
Седя си аз ..тук самичко пред прашния монитор без желание за нищо .Пиша тук защото може би няма къде другаде да го кажа.Разделих се с най-добрата си приятелка ,защото тя тръгна с моите врагове, останаха само приятели от мъжки пол които едва ли биха разбрали или вникнали в душевните ми терзания...на брат си да се доверя...пфу й глупости това все едно да говориш на стената ...даже по зле ..ще тръгне да ми се смее ..мама..чак вече ми става неудобно да се обръщам към нея да подаде една ръка.Та реших да опитам тук ..да споделя своята болка ако мога така да с е изразя.
...Утре пак отначало започват побъркващите 5 дни ,които буквално текат като боза ама от най-гъстите ...и след това отново ..и така до кога... ?-докато нещо не разведри тези 5 дни в седмицата или по-точно докато се намери някой който да ме накара да се усмихна наистина искрено ..от сърце.Ами приятелят ми...ммм как ми липсва..ама не му го казвам ,за да не се надуе :))) всъщност може и аз да му липсвам кой знае..никoй не ти казва.Та живеем си ний двамката в такава неизвестност и се държиме в напрежение.Да ама понякога не издържам на това напрежение и искам да му изкрещия "Обичам те душичккоооооой.. " ама отново не ми стиска.Та липсва ми моето съкровище,което наистина ме кара да се чувствам извънредно чудесно,прекрасно, напълно и изцяло удволетворена от живота.Но може би така наистина е най-добре ..да не си писнем.Та връщам се към училището ..ай какво нещо та чак дупето да те заболи от седене на чинове а главата ти да клюма като кокиченце нежно поникнало под снега ....и тва 7 часа. кой го е измислил това..връщам се като парцал и нямам желание за нищо.И в споменатото учебно заведение пак си има разнообразие малкото лафчета дето се пускат между нас ...глупавите вицове на шантавата англичанка истеричния смях ..и моите фалшиви трапчинки от фалшивите усмивки....и аз пак се връщам вкъщи ...заставам пред огледалото на гардероба ..свита в тъмното на фотьойла вглеждам се в красивите си очи ! и започвам да плача...аа защо ..защото това което ми осмисляше по някакъв начин сивото ежедневие не е до мен.Мислих си ...той ми липсва когато съм тъжна,когато съм сама ..но най-ми липсва когато се усмихвам и се веселя тогава наистина усещам как го няма :(((И така до следващата ни среща когато отново ще се почувствам щастлива усмихната ...когато се почувствам наистина Аз.И сега ми е едно такова самичко ..тъжно .. и няма на кой да кажа.Амааа много ми тежи ..гадно ми е ..а не искам.Все пак не свършва света със моята самота ...:(
Та това исках да кажа колкото и объркано да ми е ...мерси че ме изслушахте :)
лека вечер ...  
Редактирано от Fragile на 01.12.02 18:17.
| |
| |
| 
|
|
i pak samichko...
