Думите губят значение.


Питам те, кво да правя че брат ми е със увреждане от катастрофата. ДА се притеснявам? Да се страхувам? Да го крия? Да си създавам комплекси и предразсъдъци? Да го затормозявам по този начин. Не.

Аз и брат ми сме едно! Въпросът ти с питането абсолютно отпада. Той е съгласен.

Използваш думата изтипосал, която има интересен утенък в душевността и усета на българина. Не брат ми не е изтипосан. Снимката е готина, професионално направена. Пускал съм и мои снимки не веднъж, така че не виждам какво лошо има в това. Истината е една. Дали я казваме на глас или не, дали мълчим или бърборим безсмислено, няма значение, истината пак съществува. Дори и да не искаме.


Не се страхувам за брат ми. Не се страхувам от истината. Живея честен и открит живот. Никога не съм крил нищо. Нямам тайни освен една..тайната на Живота. Нея всеки я има. Тайната на собственото усещане и отношение към нещата.

И пак да се върнем на първото ти изречение:"...странно чувство на обич демонстрираш". Обясни ми кое е странното?

...нисък, плешив, със шкембе, но за сметка на това със широко сърце