Баща ми ми звъни.
- Ангеле здрасти, кво прайш? - с него не си говорим много. Кратки и ясни са ни разговорите, пък и няма много средства и време за разговори.
- Здрасти Стъки (Стоян - така се казва), супер съм!
- Абе я провери един е-мейл в интернет - нали те в Балчик нямат интернет та той веднага звъни на мен, да пита. Мейлът беше следния: cil@bitex.com</a>.
- Ангеле - продължава той - това е мейлът на Центъра за Независим Живот.
Набързо ми става ясно че става въпрос за сайт свързан със хора с увреждания. Моя брат е инвалид вече четвърта година.
Болката и трудностите отдавна бяха понамалели, от времето когато той беше в кома за 40 дена и когато от него бяха останали 40 килограма кокали, кожа и една душа.
Пускам едно търсене и набързо намирам адреса на Центъра за Независим Живот. В началото четох разсеяно, тъй като всеки ден се сблъсквам със сайтове чийто съдържание е почти безсмислено.
В един момент една "буца" заседна в гърлото ми. Брат ми изплува в съзнанието ми:
Точно преди четири години този човек беше наплъно здрав, "луд", весел, бликащ от енергия и жажда за живот. Замсилих се че вече четвърта година живее в Балчик, с родителите ми. Няма приятели, няма купони, няма излизане по разни сбирки и рождени дни. Няма. Много е тъжна тази думичка - НЯМА. Зачетох се малко по-внимателно. В един момент усетих егоцентризмът си. Усетих колко много съм се задълбал в моите си нещица. Колко егоистично чета книгата ЖИВОТ.
Безкрайно весели планински купони. Запознанствата с момичета, пътуването по красиви местенца по света. Елементарното ежедневно пазаруване или пък въргалянето в тревата. Карането на ски или сърф. ВСИЧКО ТОВА ЗА БРАТ МИ Е НЕВЪЗМОЖНО. А аз живея на "пълни обороти". Какви пълни какви обороти, забил съм се егоцентрично в удоволствията на прекрасните дни които ми се подаряват. Не не се самообвинявам, просто констатирам, колко рядко се сещаме именно за тези които се нуждаят от нас.
Ще се радвам ако просто посетите този сайт:
Пожелавам си, а и на вас пожелавам, нека имаме повече сила време и усмивки именно за хората, които имат нужда от нас. За хората които може би физически не са инвалиди, но душевно изживяват трудности, за хората с физически увреждания, за страдащи и болни.
Нека топлината, радостта и усмивките които са във нас ги дарим безрезервно на хората около нас. Нека един ден да кажем добро утро на съседа който минава покрай нас мълчаливо, дори със риск да не ни отговори. Нека веднъж помогнем на някоя бабка пресичаща натоварено кръстовище.
НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА
Редактирано от Caнчo Пaнca на 20.11.02 20:30.
|