кой знае защо държа дебело да подчертая, че междуклубиците са нещо, което истински не ме интересува.
тоест знам защо.
и най-чудесния израз на словото би могъл така да бъде ошвлякан от междуособни али-бали, че ...
ми кво.
като силно опъната паяжина, като напукан порцелан съм от известно време, не мога да търпя никакви еламеритнита , нито пък ща да мога.

а онази история, заради която е цялото това дъра-бъра тука е хубава.
може да се направи паралел, нали, а точно подобни паралели ме уморяват ужасно, все едно нося никому ненужен чувал с камъни по баир, на който не живея, а и никой друг не би живял.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите