Обожавам миризмата на суров тютюн, но това не ми помага да харесвам миризмата на запалена цигара. В Пловдив има една улица - "Иван Вазов", на която има стари складове за тютюн и всеки път като минеш оттам, усещаш миризма на суров тютюн навсякъде около теб.

А между миризма и горене разликата е голяма. В случая с цигарите става дума именно за горене. Процес, за протичането на който е необходим кислород. Процес, при който кислородът за дишане се заменя с въглероден диоксид + разни съминителни добавки, които отиват в дробовете на всички. Както може би знаеш, газовете заемат обема на съда, в който се намират - в моя случай, цигареният дим запълва стаята. А за да го почувствам, не е нужно някой да издиша в носа ми. За парфюм пък да не говорим. Това е все едно да сравняваш миризмата на ризата ми след онази вечер с това 5 човека да пушат в същата стая. Все едно панталонът ми да е по-син от боята, с която е боядисан.

"Да живееш - значи да се променяш." - Анатол Франс