Аз четох всичко тук, Well, вярваш ли ми?
Разбирам и твоята болка. Но човек трябва да умее да разбира различността. Да уважава другите. Ти сам призоваваш към това. Нищо лошо не се е случило тук - просто клубът ви благодарение на всичко, което се случи, е по-различен. И в това имат принос всички хора тук, всички флуиди - знайни и незнайковски:)

Не ме разочаровай, моля те, аз не искам да се разочаровам от теб, от хората.
Та нима у теб, който си мъж, не трепна нещичко от тази перверзия, от тази жестокост?
Може би защото теб не те грози подобно насилие. Защото имаш силата да се противопоставиш?

Какво да ти кажа повече. Не знам. Споделих, но дали ще ме разбереш?
Както и да е.
Това подло, немъжко, недостойно, брутално, усмихнато пожелание в попържа е частица от насилието, което внася тази горчива нотка в живота на всички ни.
Това в попържа не е шега.
И аз не мога да се усмихвам, когато говоря за това.

Аз мога само да плача за онези, които уреждат виртуалните си сметки по този начин. И нямат достойнството простичко да кажат: извинявай, сбърках.