От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от безброй висящи жици
не намирам своята врата.

От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
от кога ключът ръждясва в мен.
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.

По първи петли закъснели следи
преминават през мен
и потъват в очите ми - сутрин.
Прах от звезди и подкови звънят
на протрития праг
и възкръсва денят ми - сутрин.

От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен
ще усетя , че съм жив и нужен.
От пера на ранни птици,
от безброй висящи жици,
ще намеря своята врата.

От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
от кога ключът ръждясва в мен.
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.

- - - -
"Ты рвешься к звездам человек, к чему тебе они?"