3. Чочо Владовски Безсъние

Попадах някъде, но всичко беше истинско
Страха от удара, очакването със сблъсъка
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света нарамил кръста си
Като медал върху ревера си на времето
поглеждах от високо всички улици,
и виждах рицарите, стъпили на стремето,
на своите мотори с малки блудници

Рефрен:
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
в кръчмата спореше със неверници
Които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници
и тъй загубил всякакво доверие
започнал да разпитва плахо хората
Къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътят на умората

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра
Той чу потъваше във времето
със рокерите тръгнали нанякъде(2)