Прав си. Знам, че проблема е в мен. Страхувам се. Страхувам се, че толкова време чаках принца и както и ти каза се обрекох на самота. И с всяка нова връзка се опитвам да го забравя, но спомените за него ме убиват... Пречат ми да започна отначало, да се чувствам жива. А той...той въобще не е принц, този който смятах за Моя принц... Сега трябва да се науча да обичам другия, без да си спомням за предишния, защото това ме обърква... Раздвоявам се м/у две възможни решения:
- да остана сама, обичайки и очаквайки завръщането на някой, който няма да се върне и няма да ме обикне...
или
- да отворя сърцето си за сегашния Принц, който ме прави щастлива... Но как да повярвам в него след толкова лъжи...
Понеже в момента не мога да избера нищо от двете май ще се ориентирам към трето решение: да живея сама, да съм си самодостатъчна, да не искам и да не очаквам нищо, да се затворя в черупката си...както щеш го наречи- поне ще съм спокойна, като изключим страничните дефекти- сън и студ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите