|
Здравейте :)
Нали за любов става дума тук? Иска ми се да ви предложа за дискусия една статия, която мисля, че обхваща голяма част от темите, които се обсъждат тук. (Може би ако изключим само някои от особено сериозните въпроси за любовта като: "Какъв бой, като качество и количество, трябва да хвърли един уважаващ себе си мъж на гаджето си, за да го разкара?") Надявам се все пак, че тука има и хора, които искат да мислят и говорят сериозно. Вярвам също и, че почти веки има какво да каже на тази тема.
Статията се казва "Секс или желание за близост?" от Дик Пърнел. Понеже аз съм вярващ, надявам се няма да ми се сърдите, че ви представям една християнска позиция? Разделил съм я на три части за да е по-леко четенето, пък и за да може да се коментира всяка една поотделно.
Поздрави на вички!
Иво.
Ив4o
(член)
12.09.02 16:17
(част 1) Близост [re: Ив4o]
В сп. Collegiate Challenge д-р Хенри Брант твърди, че се наблюдава един синдром, или модел, при младите двойки, които се обръщат за помощ към него. Те казват: "В началото сексът беше нещо страхотно. Но после започнах да се чувствам странно, а след това започнах да изпитвам неприятно чувство и към партньора си. Започнаха караници и битки и в края на краищата се разделихме. Сега не можем да се гледаме." Аз наричам този синдром "синдром на сутринта след това". Събуждаме се и откриваме, че близостта всъщност я няма. Сексът не ни удовлетворява вече, и се оказва, че това, което сме търсили, не се е изплъзнало. Виждаме само двама егоисти – мъж и жена, които искат просто да бъдат задоволени. Истинската любов и интимност не идват бързо и ние се оказваме в нестабилното положение на хора в безизходица.
В живота на всеки човек има пит важни области – физическа, емоционална, интелектуална, социална и духовна. Всички те трябва да се намират в хармония помежду си. Водени от желанието си за близост, ние искаме да я получим днес или, още по-добре, вчера. Един от проблемите ни е, че търсим удовлетворението незабавно. Когато дадена връзка не ни носи усещане за близост, ние искаме незабавно да получим отговор на проблема си. Но къде ги търсим? На физическо, емоционално, интелектуално, социално или духовно ниво? На физическо. Да сме физически близки с някого е по-лесно, отколкото да бъдем близки във всяка от другите четири области. Постигането на физическа близост с човек от другия пол е въпрос на няма и час – зависи колко силно го желаем! Но скоро откриваме, че сексът носи само временно удовлетворение на едно повърхностно желание. По-дълбоката нужда си остава незадоволена.
Какво правим когато тръпката премине и когато сексът все по-малко ни харесва? Търсим си оправдания от рода на тези: “Ние се обичаме. Ние сме истински влюбени.” Но чувството за вина и неудовлетворенист в нас не си отива. Навсякъде в университетите срещам мъже и жени, които търсят близост и скачат от връзка на връзка с надеждата, че: “Това е вече то. Този път е завинаги.” Аз вярвам, че това, което наистина искаме, не е секс. Това, което наистина искаме, е близост.
Какво е близостта?
Днес думата близост се свързва най-вече със секса. Но близостта е много повече от това. Тя обхваща всички измерения на живота ни – да, тя има и физически аспект, но също така и социален, имоционалин, интелектуален и духовен. Вдействетелност близостта е безрезервна откритост между двама души. Има ли човек, който никога да не е копнял за съкровена близост, единство и пълна неприкритост с друг човек?
Маршъл Ходж пише книгатата “Страх от любовта”. В нея той казва: “Ние копнеем да изпитаме любов, близост и нежност, но често в последния момент се отдръпваме. Страхуваме се от близостта. Страхуваме се от любовта.” По-нататък в книгата Ходж заявява: “Колкото по-близък ставаш с някого, толкова по-силна би била евентуално нанесената от него болка.” Често именно страхът от болката ни пречи да стигнем до истинска близост.
Предполагам, че всеки от вас (както и около 100% от населението на света) ще признае, че е бил нараняван при предишни взаимоотношения. Въпросът е как да преодолеем тази болка? За да подтиснем болката мнозина от нас изпращаме така наричаните от мен “противоречиви сигнали”. Казваме: “Искам да сме по-близки с теб. Искам да те обичам и да ме обичаш… но чакай малко, досега все са ме наранявали. Не, не искам да говорим за това точно сега. Не искам да чувам такива неща.” Обграждаме сърцето си със стени, които не допускат другите да стигнат навътре и да ни причинят болка. Но същите тези стени, които държат другите далеч, превръщат самите нас в затворници. Резултатът? Гризяща самота и невъзможност да изпитваме истинска близост и любов.
Ив4o
(член)
12.09.02 16:21
(част 2) Любов [re: Ив4o]
Какво е любовта?
Любовта е повече от чувство и много повече от едно хубаво чувство. Обществото ни обаче е превърнало това, което любовта, сексът и близостта би трябвало по начало да бъдат, в прости усещания. В Библията (особено в 1 Коринтяни, глава 13) апостол Павел много подробно описва любовта. За да схванете пълната тежест на това определение за любовта, нека ви представя стиховете от 4 до 7 по следния начин. Отговорете си на следния въпрос: Доколко ще бъдат посрещнати нуждите ви, ако някой ви обича така, както Бог ни казва да се обичаме?
* Като се отнася с вас търпеливо и мило и не ви завижда;
* като не е самохвалко и не е горделив;
* като не е груб с вас, не е егоист и не избухва;
* като не ви държи сметка за грешките;
* като никога не ви лъже и винаги ви казва истината;
* като ви защитава, вярва ви, винаги се надява за най-доброто за вас и стои до вас в трудности?
Това е любовта, която Бог – Създателят на любовта, иска да изпитваме помежду си. Забележете, че тази любов е насочена към другия! Тя се раздава, а не търси своето. Точно тук е проблемът. Че кой може да обича така? За да можем да проявяваме подобна любов към другите, трябва първо да сме я изпитали към себе си. Човек не може постоянно да дава любов, каквато самият той никога не е изпитал върху себе си. Бог, който ни познава и знае всичко за нас, ни обича съвършено.
Чрез древния пророк Еремия Бог ни казва: “Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост” (Еремия 31:3). Божията любов към нас никога няма да се промени.
Редактирано от Ив4o на 12.09.02 16:23.
Ив4o
(член)
12.09.02 16:28
(част 3) Стъпки към изграждане на близост [re: Ив4o]
Стъпки към изграждане на близост
Ако е вярно, че това, което наистина търсим, е близост, тогава нека разгледаме накратко някои от ключовите елементи, които създават и подхранват близостта.
Общуване
Общуването внася много във взаимоотношенията. Започваме да опознаваме другия по-дълбоко – какъвто е като човек, какво мисли, чувства, желае. Доброто общуване естествено води до разбиране на другия. Лошите взаимоотношения се дължат на лошо общуване. Според едно проучване най-честото основание за развод са проблеми в общуването. Вероятно това е причината на мъжете и на жените да им е трудно да градят взаимно удовлетворяващи взаимоотношения. Близостта е следствие от доброто общуване.
Общуването и уважението са ключови елементи на близостта.
Уважение
Да показваме уважение към някого означавя да се отнасяме към него така, както искаме да се отнасят към нас. Когато уважаваме приятеля или приятелката си, с поведението си ние им казваме, че ценим чувствата и възгледите им. Да показваме уважение към друг човек в сексуално отношение означава да зачитаме поставените от него или нея граници в областта на физическата близост. По думите на един психолог: “Човекът, който те уважава, те изслушва и мисли за чувствата ти. Всеки, който би те отблъснал защото не посрещаш сексуалните му нужди, проявява егоизъм.”
Близостта е когато споделяме съкровените си мисли и чувства с друг човек, когато споделяме себе си като личност с него. Да познаваш някого отблизо означава да го познаваш напълно.
Всеотдайност
Всеотдайността изисква труд и жертви. Можем истински да опознаем някого само ако всеотдайно държим но него. Тъй като и той държи на нас, във взаимоотношенията ни няма място за страх и несигурност. Всеотдайността ни дава сигурността, от която се нуждаем, за да опознаваме истинската личност на човека до нас и да му разкриваме истинската си личност.
Всеотдайното приятелство между двама души създава най-добрите условия за близост. Направено е обширно изследване, чиято цел е да открие кои двойки се радват на най-голяма близост и най-пълноценен секс помежду си. Отговорът е изненада за мнозина. Двойките с най-висок резултат се оказват семейни моногамни двойки. Годините доказана всеотдайност и всестранно опознаване на обичания човек отварят врата за невероятни нива на близост. Трябва да се отбележи, че ако не сте били свидетели на подобна близост между родителите си, проблемът не е в брака като такъв, а в качеството на общуването, уважението и всеотдайността помежду им.
Във всички взаимоотношения се прокрадва страх от отхвърляне и от болката ако това се случи. Кой би рискувал да бъде отхвърлен? Да държим един на друг всеотдайно означава, че любовта помежду ни е толкова силна, че няма място за отхвърляне. Има нещо привлекателно в мисълта да се наслаждаваме на секса в условията на близки и всеотдайни взаимоотношения с друг човек – и бракът е мястото, предвидено за такава близост. Твърдата връзка между съпрузите прогонва страха от провал. Несигурността намалява, защото я няма опасността от отхвърляне.
Заключение
Ние ще продължим да търсим близост. Желанието ни да бъдем с “човека за мен” няма да си отиде. Ще копнеем за подобна връзка и ще я очакваме. Но при многото връзки с очевидната липса на близост в желаната от нас дълбочина е лесно да се обезсърчим или изтормозим.
Можем да избегнем “синдрома на сутринта след това”, ако насочим вниманието си към елементите, които пораждат близостта. Тези елементи ще ни помогнат да общуваме с любимия човек на всичките пет нива – емоционално, интелектуално, социално, физическо и духовно.
За да чуеш трябва да мълчиш!
|
Една пренесена дискусия
Една пренесена дискусия
