|
|
| Тема |
 Уфи , отдавна не съм ти посвещавала нещо... |
|
| Автор |
Alison (жена воин) |
|
| Публикувано | 24.09.02 22:07 |
|
|
|
Обгърнах ви в зеления си цвят-
утробно време за бране на истини.
И боровете никога не спят-
високото не винаги е Смисъл.
Със синьото си злобата измих,
но страстите размътват я защото
идея за телесно плътен стих
се ражда, провокирайки окото.
Изгарях ви с червения си цвят-
от хаос и различност прокълната
и пепел със сандалов аромат
ви хвърлих прозаично във лицата.
Кафявата ми мъдрост ме обзе:
добричкият ми миг в панелно жилище
и гледах към дъждовното небе-
разплакана от искреност безсилна.
Въртях се в пъстротата си до края,
до зъл и непреклонен далтонизъм.
В краката на Света лежах замаяна,
обзета от сивеещо безгрижие.
24 септември 2002г
Генът на победител не е даден всекиму...
| |
| |
| 
|
|
Уфи , отдавна не съм ти посвещавала нещо...
