|
|
| Тема |
 Мъничко |
|
| Автор |
1.44 (Неизползваем) |
|
| Публикувано | 22.09.02 06:53 |
|
|
|
Може.
Блатото. Седя на стола, въртя се и пуша. Слънцето го няма, то и да го има, е само в щори. На тъпи цветя. Замислям се, дали животът наистина е толкова елементарен. Да, Саше - казва ми един глас. Гледам препълненият пепелник и се опитвам да мисля. За любов, за какво да мисля? Хлъцвам и се усмихвам. Хей така, на нищото. Хубаво е да нямаш телефон. Последният го счупих в главата на някакъв тип в кенефа. Тук подозирам смях, но не е смешно за мен. Никой не ме търси вече. Страхотно е, повярвайте ми. Гледам две икони, розов кристал, рапан и няколко мидички. Все са на хора, които са ме обичали. Намерих и 5 стотинки! Мъча се да изтрезнея. Хлъцвам два пъти и продължавам. Заглеждам се в Блатото. Всичко е дърво, още личат капките бетон. Нямат махане, приятели и съседи. Една позната ме пита, защо всичко е в бяло. Казах й, че съм ерген все още. Много се смя. Явно с пръстена върви и цвета. Цялата история се опорочава, ако слушаш Helloweeen. Избирам си най-кривата усмивка. Толкова е тъжно. Няма камера. Вече съм фен. Ядно се чеша по гениталиите. Блъп. Това е живота, деа! ;PPPP ......
to be continued....
| |
| |
| 
|
|
Мъничко
