1. Знаете ли обикновено на какво се надявате?
Напоследък на нищо. Приемам нещата такива, каквито са. Или поне се старая.

2.Колко пъти е нужно да не се сбъдне някоя ваша надежда, за да се откажете от нея и удава ли ви се това,без да си създадете веднага друга надежда?
Един път е напълно достатъчен. Удава ми се.

3.Завиждате ли понякога на животните, които сякаш живеят без надежда, например на рибите в аквариума?
Не завиждам. Старая се да съм като тях.

4.Когато в личния ви живот най-после се сбъдне някоя надежда,колко време смятате,че това е била истинска надежда? Тоест,че нейното осъществяване действително
означава за вас толкова много,колкото сте мислили години наред?
Когато дойде време за нещо, което много съм искала, то безотказно ме прави щастлива.

5.От коя надежда сте се отказали?
От тази, да хвана тен това лято.

6.Колко часа на ден или колко дни в годината се задоволявате с по-скромни надежди: да дойде отново пролетта, да ви мине главоболието и т.н.?
Пролетта ще дойде. (Друг е въпросът, дали ще я дочакам.) Главоболието ми ще мине. Не си губя времето с подобни "надежди".

7.Може ли омразата да породи някаква надежда?
Мисля, че у други хора може. Например омразата към бивш любим поражда надеждата за "освобождение". Аз не чувствам нещата по този начин.

8.На какво се надявате в международното положение:
а/на разума?
б/на някакво чудо?
в/че ще продължава както досега?
... може би чудото ще е най-удачно...

9.Можете ли да разсъждавате без надежди?
Мога.

10.Можете ли да обичате един човек ,който рано или късно започва да възлага по-малко надежди на вас-смятайки,че ви познава?
Мога. И вероятно колкото по-малко надежди възлага, толкова по-свободна ще е любовта ми.

11.Кое ви изпълва с надежда?
а/ природата
б/ изкуството
в/ науката
г/ историята на човечеството
Нито едно. Природата ме изпълва с блгагоговение, изкуството със щастие, науката с удовлетворение, а историята на човечеството с любопитство.

12.Достатъчни ли са за вас личните надежди?
Даже са излишни.

13.Да предположим ,че правите разлика между своите собствени надежди и надеждите,които възлагат на вас другите.Несбъдването на кои надежди е по-мъчително за
вас?
Първото.

14.Какво очаквате от пътуванията?
Промяна. Живот.

15.Ако знаете за някого, че е болен от неизлечима болест, давате ли му надежди, които вие схващате като измама?
Не.

16.Какво очаквате в обратния случай?
Искреност.

17.Кое укрепва личните ви надежди?
а/окуражаването от страна на другите
б/ прозрението за собствените ви грешки
в/алкохолът
г/nочестите
д/сполуката в играта
е/хороскопът
ж/това,че някой се влюбва във вас
Прозрението за собствените ми грешки укрепва личната ми сила.

18.Да предположим,че живеете с Голямата надежда/ например,че “човек за човека е брат”/ и имате приятели, които не се присъединяват към тази надежда-отслабва ли
това вашето приятелство или вашата Голяма надежда?
Нито едното, нито другото. Не съм зависима в чувствата си към някого от мнението му по даден въпрос.

19.Как се държите в обратния случай, т.е.когато вие не споделяте Голямата надежда на ваш приятел: чувствате ли се по-умен от него всеки път, когато той преживее
разочарование?
Не. Всеки е длъжен на измине пътя си.

20.За да мислите и действате съобразно с някоя надежда, нужно ли е да я преценявате като човешки осъществима?
Не непременно. Бих работила за развитието на телепортацията, дори и да няма шансове да доживея осъществяването й.

21.Никоя революция не е осъществила напълно надеждите на тези, които са я извършили: вадите ли от този факт заключението,че Голямата надежда е нещо смешно,че
революцията е излишна, че само който живее без надежди, си спестява разочарования и т.н.?И какво очаквате от такова спестяване?
Да, смятам, че който няма надежди си спестява разочарованията. От подобно спестяване очаквам, че енергията, която иначе бих вложила в разочарованието, може да бъде оползотворена в активна дейност. Не смятам революциите за излишни. Само очакванията.

22.Надявате ли се на задгробен живот?
Смятам реинкарнацията за факт. Но дори и да греша, това няма влияние върху настоящето ми.

23.С какво съобразявате всекидневните си планове, решения, разсъждения и т.н,ако не с някаква определена или смътна надежда?
С необходимостта.

24.Случвало ли ви се е в продължение на един ден или един час да останете действително без никаква надежда, дори и без надеждата, че някога всичко ще свърши поне
за вас?
Да.

25.При смъртта на някой , кои от неговите надежди ви се струват маловажни-неосъществените или осъществените?
Неосъществените.

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...