|
|
| Тема |
 Ми... |
|
| Автор |
Пeнka (такава една...) |
|
| Публикувано | 05.09.02 14:03 |
|
|
|
Аз просто ще си попиша малко.. ей така...
Просто вчера си зададох някои въпроси и за нещастие си отговорих.. и от цялата работа се почуствах адски зле.
Чудех се къде изчезнаха всичките ми приятели.. или поне така наречени. И изведнъж осъзнах, че съм абсолютно, тотално сама. И няма никой. Ей така - няма с кой да пиеш една бира. Омъжих се, родих дете... и изведнъж останах сама.
Вчера мъжът ми отиде на кръчма. И аз реших, за да не стоя сама, да си поканя някой на гости. И знаете ли кво? Взех телефона... и го оставих.. защото нямаше на кого да се обадя!
Господи, кога стигнах до там? Едно време се чудех как да си остана вкъщи, за да си почина от кръчми и т.н. А сега - няма, просто няма никой...
Няма с кого да пиеш една проклета бира!
Е все пак звъннах два телефона. Единия отговор беше "на море съм, сори" (е, не можеш да се сърдиш на хората, че са отишли на море). Другият беше "О, много съм уморена.. утре съм на работа..."
И се отказах да звъня.
Тъпо нали?
После си купих няколко бири... приспах си детето... и си пих бира... и си плаках тихичко. Щото останах сама. Съвсем сама на тоя шибан свят.
Жесток живот, нали? Както си мислиш, че около теб има хора, които те обичат, които се интересуват от теб и биха направили всичко за твоята особа, така изведнъж осъзнаваш, че не си чувал въпроса "Как си?" (този толкова иначе клиширан въпрос) от месеци... или може би година?!
Хъм... съдба... ирония... или... може би е нормално? На всички ли се случва това?
Аз знам, че нищо не знам, но някои и това не знаят...
| |
| |
| 
|
|
Ми...
