|
|
| Тема |
 Уроци на живота |
|
| Автор |
*Nell* (над нулата) |
|
| Публикувано | 02.09.02 15:05 |
|
|
|
На тези размисли ме наведе темата на Луничка:"Сили за живот".
Размислих се как човек се учи от трудностите и като че ли без тях не би могъл да се научи, защото не оценяваме какво имаме, докато не го загубим, докато по някакъв начин спокойствието ни не бъде нарушено, докато не ни заболи, докато не се случи нещо неочаквано- нещо, което да ни удари, като гръм и да ни накара да се замислим! Да се замислим как живеем и какво правим с живота си?! И така...започваме да учим, уроците на живота.
Сега аз се уча на търпение и на запазване на надеждата и вярата... Надявам се да успея. Може би след това ще се науча и да обичам живота си...а може би не? Кой знае? Уча се да приемам нещата, защото колкото и да недоволстваме, те са такива, каквито трябва да са! Всичко е на мястото си и всичко има смисъл. Все повече се убеждавам в това.
Може би се уча бавно, може би понякога "бягам от час" :) , но после пък наваксвам пропуснатото, дори така да е по-трудно...
Хората продължават да ми казват колко съм била спокойна...Явно така им изглеждам. Ако знаеха само, какви бури бушуват вътре в мен... И все пак, там, някъде, дълбоко под бурните вълни, цари невероятна тишина и спокойствие. И знам, че ги има в мен. След като веднъж съм ги открила, следващата стъпка в случай на буря е само да се сетя, че под вълните е спокойно и да се гмурна…в себе си.
Кажи ми…ти на какво се учиш?
| |
| |
| 
|
|
Уроци на живота
