Ето, ето, ето, ето... Когато "не споделям" не мога да бъда част от групата, но и групата не може да ме притежава. Не съм й ясна на тази група. Защото не споделям, нали така? Ако река тука за 178-те си гаджета, 20 986 разлъки, 3 654-те си изневери, споделя историята на рода си, а също се изливам, че искам да забременявам, примерно - принадлежа на групата. Ситуациите са измислени. Когато нещо не е ясно..., има ужасен глад, напор, порив то да бъде изяснено, изядено, смляно... Говоря въобще. Когато нещо, някой е мъгляв - за него се слагат епитети - къде от догадки, къде от фантазия, къде с въображение, къде без. Така чуждото тяло, чуждият, другият е приземен, зазамен, завързан за този, който дава определенията - реже, слага, подрежда. Когато наречеш столът маса е по-лесно да го обясняваш после.
Всичкото това да не се чете от първо лице единствено число. Що се отнася за мен, накъдето биеш по гореизброените причини... Нямам лично кво да деля, обяснявам и прочие глупости. А що се отнася до клуба - че тук няма съдържание, бе. Това "Споделено"-то горе е празно. Ама, както казах, мразя да се повтарям. Последно за мен ли ще говорим - бля - или за страха? Аз съм по-интересна очевидно. Ха! Шоу. Как се изяжда този, който не ще. Като му се каже - ти си прасе. Като се дистанцира. Или като се дефинира. И двете са любими семки на 12-те. От нямане какво друго? От безсилие пред необясненото или от липса на фантазия да сменим шаблона с друг? Говорим за по-ясното, заяждайки се с илюзорни представи за нечие "аз", защото така е по-лесно? Или защото ни е страх да не загубим почва под краката си?
Кви герои, кви пет лева в този смисъл, съотнесено към мен. Всякакви определения чужди отнесени към ник!, забележи ник!, обаче важат. Тъпичко.

Acropolis adieu