Вчера чух интересна дефиниция (убий ме, не помня къде; Бе филм, но аз ги гледам на кило).

Та, Кенет Брана е свещеник и..трябва да опази грозна тайна, споделена в изповед. Тъкмо там го изтрясква прозрението. Грешници са онези, които търсят Бога. Намерилите го са вярващите.

Помислих си, че някъде по този път се е натъркаляло насилието. Обаче имам добавки към пейзажа. А именно : собственото ни тълкуване и разбиране за правилността на нещата (не казах ред + закон). Както е известно, ужасно рядко открехвам вратата към абсолютните дисциплини - правилно:грешно и т.н.

Колкото по-модерен става този свят, толкоз идеята за интерактивността му се губи. Стигне някой някъде до "посланието", имаме сто милиона комуникационни канала, а то не стига до нас. В редките случай когато стигне, се загубва. Или го превеждаме в "полза (по)роду. Това едва ли е толкоз лошо, индивидуалности сме. Да но нещо не ни бива с updating timeline. В този процеп на съмнения и недоверие се намества несигурността на насилника.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите