тъжен. Радост има. Ама има и болка.

искам онова дето се нарича душевен полет. А сега го нема. Има само кръвави нозе и съдрани парцали.

Не се оплаквам. Всеки го преживява. Просто се чудя. Не ми пречат падащите нокти на краката, не ми пречи терзаниято на душата ми. Не ми пречи злобата на хората.

Вътре в мен има нещо. Което в момента така се е намагнетило, бетер от любов е. Едно такова ужас. Като в дяволски казан.

Мъка. Не ме е страх от болката. Щастливец съм аз. Ама да можеше да я резнем тая болка. Знам че има начин и път към тва нещо и знам че минава и през болката, ама да мога да я заобиколя тая тъпа грозна гадна треперещо подтискаща болка.

Оле малеии не е толкоз зле само описвам.

Тъй де път ми трябва друже тука път през тези канари!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kapтaл на 14.08.02 20:12.