|
Човек познава онова, което лежи в спомените му.
Тухлички от спомени го ориентират в настояще и бъдеще.
Случва се често да вижда нещо познато на вид. Но може да не е то. По-друго да е, но разликата да се пренебрегва в името на сигурността. Сигурността на познатото, разбираемото. Сигурността на познатите тухлички, с които знаем как да реагираме.
Гледам отстрани тази човешка матрица. Матрицата, създадена от самите нас, за нас си. За да живеем в нея - по-лесно, по-удобно, по-спокойно... Всеки от нас твори сам своята матрица. Всеки от нас сам си слага капаци на очите. Да гледа само това, което го прави спокоен, уверен в себе си.
Тухличките от които се състои неговият свят ... не реалността, а онова ... наричаме го мироглед ... отражение на реалността ... доста криво отражение, за съжаление ... Та тези тухлички сами си ги изпичаме, поставяме и ползваме по-късно цял живот. "Този е педераст", "Онзи е мошеник", "А дизела е по-икономичен", "Жените са курви","Мъжете са тъпи говеда" ... такива неща...
Не може ли без тухлички ? Наистина ли не може ?
Има нужда от тях. Има нужда човек да хвърля в подсъзнанието си такива тухлички, за да може да се развива, да върви напред, да усвоява нови неща, да овладява нови, по-сложни умения.
Грешките рушат сградите. Понякога. В Турция строяха къщи със слаб цимент и сурови тухли. Добре беше, до земетресението.
Добре, без тухлички не може. Но можем поне да ги "изпечем" както трябва, нали ?
Малко повече труд и упоритост ... какво получаваме ? Една отлична машина. Човешка матрица с високо качество. Робот от висока класа. И на това му викат специалист. Викат му желан човек. Проспериращ. Успяващ. Удачник. Талант.
Всъщност, просто една матрица с данни. А без нея - пеленаче.
Качествата на матрицата ли ме интересуват ? Не, те са ми ясни... но има нещо друго. Ще дам пример. Човек, набожен, вижда самолетен фар в небето. За него това е ангел. Друг стои до него, Уфолог ... Ми вижда си НЛО разбира се ... често се случва.
Припознаването.
Непознатите неща се отъждествяват с познати. Ето проблема. Стои си човека с матрицата, мисли, а това за което мисли е реалността около него. Тя пък е пречупена през неговата матрица. Както при силно увеличение с дигитална камера всичко става на тухлички ... така и в ума на човека всичко се разграфява на познатите клетки информация ... И така се осмисля и обработва ... с познати вече мисли и спомени. Ми няма да се бъхта да прави нови я? Това би искало много труд и време... И резултата е далеч от реалността. Защо ? Защото не внимаваме в картинката. От мързел. Хората обичат мързела. А понякога просто нямат време за размисъл и играят на зарчета...
Не е фатално, нали ? Според ... зависи.
* :-)
|
Човешката матрица
Човешката матрица
