Аха... ама точно това ще направя! Погледни се! Моля те, чуй се!!!

От такива като твоите приказки, ми се изправя всичката щръкнала косица и ми се накъдрят ноктите на краката!

Как да ви обсяня на вас, порасналите диванета, че способността ни да обичаме не се изтърква, както не се изтърква душата. На теб ти трябва "просто Любов"... такава една земетръснам, отнасяща. Любов, в която да забравиш себе си... онази, едната... чийто период на полуразпад отива някъде в безкрайността.
За да можеш да се отдадеш изцяло, се иска да забравиш, че са те наранявали и си наранявал. Иска се жената пред теб да е по-важна от теб самия. Иска се само едно... ТИ да поискаш!

А това е способност, която не губим, но предпочитаме да пренебрегнем. Прагматичен егоизъм. И въпрос на приоритети. За мен Любовта - безкористната, онзи, в кoято губя себе си, винаги ще бъде на първо място - пред всичко остналао и преди всичко - пред мен самата...

Луда съм, може би, може би съм мазохист, но друг начин да обичам не познавам...
Не помъдряваш, ако не познаваш вече Любовта. Остаряваш и забравяш, че светът и хората, наравно с теб самия, са мистерия. Чудо, което иска да бъде откривано. Някъде си заровил детското си любопитство и лъжеш себе си. Най-лошото е, че знаеш, че се лъжеш.

Ето, аз съм гоpяла. Във всякакъв смисъл. И в собствен сос... Жива съм, здрава съм. Малко нагарчам, но какво от това...
Изгори! Или... се страхуваш?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal