Ми няма я... няма. То само старото Балканче да беше... Нищо друго няма. Бабите и дядовците си отидоха... котката и кучето и те... и... абе майната му.
Детството ми беше щастливо, макар че не мога да опиша всичко, и вие сте виновни, щото сте изписали всички думи ей тука. Отде да намеря други? Пък и писах в друга тема за лозето и старите книги на тавана и... други работи. А, забравих да напиша как като бях на 7-8 години, брат ми ме учеше да пия бира :-) И баба ми само врякаше :-) Пък той се криеше като пуши, а аз го клеветех пред нея, хихи :-) И как един път гледах през ключовата дупка на вратата в хола как се целува с една негова приятелка на дивана... И как настоявах да зареже ученето за изпит и да ми свири на цигулка, а аз да танцувам из хола по чорапи и да си въобразявам, че съм принцеса... или да пея песни на Лили Иванова с цяло гърло.
Ми... не ми е тука мястото, ама никъде не ми е. Ако знаех къде ми е, щях там да ида. Всяко място в началото прилича на мое. Обаче после се оказва, че не е.

То... лесно да се търси покой, светлина, радост... Понякога ги имам, понякога не. Ама днес беше хубав ден иначе :-) Обаче как лети времето! Времето минава много по-бързо като си пораснал. И ... какво стана като пораснах? Като малка първо исках да стана балерина, после космонавт. Нищо от тези неща не станах. Дядо се шегуваше, че имам много пломби и че като стана космонавт, ще ми излязат от зъбите понеже ще съм в безтегловност :-) А баба ми се въртеше около себе си и около един стол, за да ми показва как се върти Земята около Слънцето :-)

... Хайде да си спомняме бъдещето... може пък нещо да се случи.

The most rewarding experiences in life invariably come from an encounter with the new.

Редактирано от BИ на 01.08.02 17:09.