На мен пък никога не ми се е искало да правя добро съзнателно, преднамарено, планирано да съм добра, да се изпълвам аз или отсрещния с положителности и подобни простотии. Безумно наивни ми се виждат тук писаниците, че човек можел бил да се разкъсва само между стремежа за повече добро и по-малко лошо... въпреки цялата им отвлеченост. Убедена съм, че сите са добри "на думи", колкото ще и банално да звучи, а и на хартия всички са светци.
Кравешката доброта и патешкото щастие, радости и подобности са естествено състояние до или около предучилищна възраст.
Що пък досега след "добро" съм се чувствала добре, когато не съм планирала да направя същото това добро.
Ох, позьори. Ах, ама много, бе. )

Acropolis adieu