СНЯГ

От сутринта все пада, пада, пада...
Приседнал на прогнилата ограда,
усещам как потъвам в бяла бездна,
но все стоя, все чакам, все немея,
та белки с белотата му се слея
и в чистотата му изчезна...

СНЯГ

Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни - ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .

Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.


ПЪРВИЯТ СНЯГ

Ти виждаш как пролет
безследно премина,
как червей дълбае
под всяка скала,
че вкусена радост
прецъфна и гине
и горко въздъхват
треви и стебла.

Ти виждаш как плахо
низ облаци светва
изгряла зорница
на свят благослов,
а властната есен
орисана клетва
дописва над гроба
на първа любов.

Ний виждаме всичко,
безмълвно покорни,
след някакво чудо
унесени пак,
докле не загаснат
сърцата ни морни
в приспивната песен
на първия сняг.

Acropolis adieu