Не се караме, а си говорим.
Добре, бе Сол. Чукай на дърво - знаеш ли какви неща са ми се случвали? Не, които просто знам, че ще станат, а повече дори. С точност до час, до секунда... Някак знам. Без да се плаша. Дори да е нещо гадно. Дори да е свързано със загуба, примерно.
Това обаче не винаги значи, че приемам съществуването на Съдба. Дори се опитвам да не бъда крайна.
Просто си съчинявам сега. Чудя се. Няма как да се избяга от това, което ще се случи утре. Но ти не знаеш какво е то, нали? Можеш да говориш за случилото се до този час, в този точно ден, но не и затова, което предстои. Би могла да кажеш - ако утре се случи това, аз ще направя едикак си, защото съм едиква си, а обстоятелствата ще бъдат едикви си. Но какво ще се случи? Дали то е предначертано?! Пише ли го на ръката ти, в хороскопа ти, предсказали ли са го трите орисници над люлката ти, дали това, което съдбата е решила няма да се сблъска със Светеца от каледнара утре - ми, това... е невъзможно да се отгатне. Съдбата е химера. Ей така - за да е по-шарено. Като всяка друга измислица - торбалан, вампири, змейове, самодиви. Просто фантазия. Всичко останало си го правим ние - с вяра или без, с усет или не.
И още много такива...

Acropolis adieu

Редактирано от yф на 29.07.02 15:36.